Код: Зелено! Пастет от спанак

 С риск да ви е писнало да слушате за нея, ще кажа само, ПРОЛЕТТА Е ТУК! А с нея и птичките, тревичките, всички малки листенца и цветенца,които изригват мощно и правят едно голямо протягане,събудили се от зимен сън вече се радват на слънцето,което се приближава все повече и повече.Сутрините са по-хубави, обедите, след обедите, дори дъждът е толкова прекрасен и въобще вече не ми пречи и не ми създава лошо настроение.Заедно с всичката тази красота, цветове и ухания,обаче идва и една досадна умора и неспособност на организма да разбере какво му се случва. Наред с това да пием повече вода и да помагаме на имунната система е добре да увеличим витамините и минералите, които приемаме почти двойно.Тук на помощ ни идват добре познатите ни З Е Л Е Н И Н И :) Време е да споделя, че и аз се включвам с една много лесна рецепта, която правя за първи път и ми хареса много.

Заб(р)авеният Февруари.

 Напоследък ще кажете,че tikvichkata е доста позаспала и няма да сгрешите. Когато измислят някакво ново време, в което просто да имаш повече време да си правиш всичките неща,които си наумиш, ето тогава това място ще цъфти и ще бълва нови публикации постоянно, но в момента няма как да избягам оттук и ще действам според възможностите и желанията си.
 След голееемия сечко беше ясно, че ни чака и малкия. Запомних го в доста добро настроение и няколко топли, слънчеви дни  които го избутаха бързо,бързо да си ходи и вече се радваме на цъфналите джанки.Ето ви един закъснял Февруари. :)

Mr. кой?

 Оскари,звездички,пица, рокли, панталонки и широки усмивки.Като всяка година.Не съм скиптична, всичко това си има своя чар. Няма да обсъждам нито едно от горе споменатите.Просто ще споделя това,което най-много ми хареса във всичко,освен оскара на Spike Jonze за сценария на "Her" :), бе този за късометражен анимационен филм,а именно Mr. Hublot на Laurent Witz. Ако има някой,който не го е гледал,то призовавам - "Моля те, гледай го!"  

На гости на една прекрасна!

 Една от причините tikvichkata  да съществува е именно заради въпросната "прекрасна".Не заради блогът и пълен с красиви снимки,впечетляващи рецепти и креативни идеи,по-скоро заради широко отворените очи, с които гледа света.В погледа и намирам познати неща,които ме радват и усмихват,намирам и такива които искам и аз да мога да виждам,намирам и разни смели неща,които не знам дали аз бих могла да видя някога.Нещата,които прави са не просто "вдъхновяващи" ,има нещо вълшебно нейно в тях. Тя знае... Благодаря ти, Руми!
 Истинско признание за мен е да бъда гост в "Something".Тук трябва да почна да говоря за себе си и мястото,което стопанисвам,но аз съм поредният срещнат, който  "не умее да говори за себе си и блааа,блааа " :) Накратко в tikvichkata може да срещнете каквото МИ падне. Главният тормозен е малката Малинка,която е снимана от моя милост ,почти постоянно,но немога да сдържам ентусиазма си при наличието на този дух! Обичам я от малката и бенчица на вратлето до малкото пръстче на крачето,което изумително много прилича на това на баща и. Тази информация по-скоро е за бебешкия дневник,извинете ме:)
 И така чудих се много, какво да спретна за това ми гостуване. Много исках да е нещо,което да виждам често,за да се сещам за Руми и Something често. След малко умуване се сетих,че си запазих една метална кутия от рождения ден на Малинката, която бях предназначила да бъде за захар или някакви сладки неща.И ето,нещата си се навързаха прекрасно. Официално и най-тържествено посвещавам кутията си за захар или някакви сладки неща на Something (тук има аплаузи), но ако много и харесва или реши,че без нея животът и няма да  бъде вече същият или просто иска да и направя някаква подобна... с удоволствие! :)
  

"Моето място"

 Ровейки се тези дни в различни сайтове за текстил и дизайн (и Pinterest :)) се натъкнах на различни красиви творения подплатени с много стил и афинитет към природата. Взаимното им допълване ме накара моментално да ги "сглобя" едно до друго и ето какво се получи: 

Януари в снимки.

 Ето че и Януари се  "изниза", бързо като малки мъниста от конец. Беше хубав. С малки слънчеви дни и цъфнали кокичета. С нова надежда за по-добра година и подготвяне за всички обещания, дадени през миналата. Преосмисляне, пречистване, зареждане. Сега ни остава да се насладим на снега и да се сетим малко повече за зимата и какво всъщност ни носи тя.А именно топлина, уют, повече време вкъщи, повече време с мислите ни и повече сили за взетите решения. Да не забравяме снежните човеци и неточните снежни топки,попаднали върху някой "неправилен" човек.Те са най-хубави!
 Решавам всеки месец да бъде запечатан в няколко любими кадъра. Ето го въпросният януари. :)

Първи рожден ден.

 Еуфория, вълнение, щастие, ентусиазъм, домашна торта ,майсторене на блестящи надписи до 4 сутринта... С тези думи мога да  опиша дните покрай рождения ден на човекът станал на ЕДНА. Вълнението си мога да опиша като задаващо се Цунами или поне така го усещах аз. Прилив на истинска радост  и заслужена въздишка ,казваща "Най-после" ,усетих едва когато Мила седеше пред тортата с грейнала усмивка до уши и пляскаше с ръчички. Ами по-добре не помня кога съм се чувствала...И така празника продължи няколко дни ,в които се наслаждавах на порасналата Малинка и бях на седмото небе. Първият рожден ден си е голямо нещо.Чудя се дали ще мога да го сравня  някой друг повод за празнуване.Може би не.