Първи рожден ден.

 Еуфория, вълнение, щастие, ентусиазъм, домашна торта ,майсторене на блестящи надписи до 4 сутринта... С тези думи мога да  опиша дните покрай рождения ден на човекът станал на ЕДНА. Вълнението си мога да опиша като задаващо се Цунами или поне така го усещах аз. Прилив на истинска радост  и заслужена въздишка ,казваща "Най-после" ,усетих едва когато Мила седеше пред тортата с грейнала усмивка до уши и пляскаше с ръчички. Ами по-добре не помня кога съм се чувствала...И така празника продължи няколко дни ,в които се наслаждавах на порасналата Малинка и бях на седмото небе. Първият рожден ден си е голямо нещо.Чудя се дали ще мога да го сравня  някой друг повод за празнуване.Може би не.

Роклята беше бяла. Казвам "беше" ,защото на сутринта я намерих щедро оцветена от няколко потекли домата от градината на дядо,които в интерес на истината се усладиха най-много на госпожицата.Класика(или не точно). Другото ,което доста си хареса бяха суровите бонбони,за които повечето от вас,които следят разни блогове със сигурност са чували и виждали,но това няма никакво значение ,защото бонбоните са страшно вкусни,а приготвянето им е много лесно.

  Сурови бонбони с фурми и ядки.

• 400 гр. фурми (една кутия от иранските )
• 200 гр. сурови орехи / лешници / бадеми (въпрос на личен вкус)
• 50 гр. какао или кокосови стърготини за овалване.

 Смилате ядките в блендер,но не прекалено дребно.Обезкостявате фурмите и ги смилате в блендера на гъсто тесто.Ако вземете от иранските в кутия не е нужно накисване,но ако вземете от леко сушените е добре да ги накиснете за 30 мин. След ,като сте пасирали фурмите,прибавяте смлените ядки и бъркате до получаването на лепкаво тесто.После взимате по малко от сместа и оформяте топчета с големината на средно голям орех,разбира се ако желаете може да бъдат по-големи или по-малки.След като сте оформили точетата,овалвате в како или кокосови стърготини.За тези бонбони има много варианти и вариации ,аз лично предлагам тези,които аз съм пробвала,но препоръчвам всеки да добави нещо от себе си. Добре е да престоят в хладилник преди да бъдат опустошени.

 Тортата.Исках да е домашна и да е направена от мен на всяка цена.Успях! Тя е моето постижение,тъй като винаги съм се страхувала от тях - тоооооортите и никога не съм си позволявала да правя такива. Даже думата звучи плашещо. Но с желанието, което имах в онзи ден и страхотната рецепта, която си набелязах без много да му мисля от това прекрасно местенце, взе че се получи. Получи се и то много добре. Препоръчвам рецептата на всички,които изпитват ужас от правенето на торти и най-вече от печенето на блатове.
 Нямам снимка на въпросната торта,но ще споделя с вас подарък, който Малинка имаше удоволствието да получи на първия си рожден ден. За малко си помечтах,че аз имам рожден ден... :)

  Благодарим на всички,които бяха с нас на този приказен ден!
 Благодарим на всички за уважението,което проявиха и вниманието,с което ни заляха!
 Обичаме ви!

Поздрави, tikvichka!